Златната Златка Пърлева, изместена от Нешка Робева
Тя кове стоманени гимнастички с невероятна хореография, без да е учила за това, с цел да печелят първите международни шампионати
Накарала Красимира Филипова да хвърли обръча си колкото може нагоре, с цел да преценяват строителите какъв брой метра да е висока залата им
Обичала възпитаничките си и постоянно подхождала по специфичен метод към тях
" Как казваш довиждане на индивида, на който дължиш всичко, с изключение на появяването си на този свят? Очите и душата ми плачат, сърцето ми е разрушено на хиляди части, а в мислите ми се редят безчет фрази, мемоари, усеща, страсти. Мисля си, че без нея доста от нас просто нямаше да са хората, които всички познавате, или най-малко аз. Другарката Златка Пърлева беше моят треньор, моят родител, моята опора в дни на разочарования, подозрения и терзания. Моят образец да си предан безусловно на обичаните си хора, фамилията и специалността, която си избрал и обожаваш. Тя повярва, че от супергъвкавото, нисичко и закръглено момиченце може да стане доста добра гимнастичка, която да радва света с красива игра и да въодушевява други гении и фенове. Винаги се
пробвах да съм треньор и човек като нея,
само че тъй като никой не може да приближи нейната сила, креативност, разсъдък и отдаденост, мисля, че съумях да бъда най-малко положително копие. За мен тя беше Вселена. Светлина по пътя й. Нека Бог се грижи за нея, тя го е заслужила милион пъти. "
Така прочувствено пред " 24 часа – 168 истории " някогашната гимнастичка Надя Калоянова изяснява по какъв начин приема новината за гибелта на именитата треньорка по художествена гимнастика Златка Пърлева. Тя е умряла на 90-годишна възраст и до последните си дни е мислила за обичания си спорт. Златка бе брачна половинка на един от огромните волейболисти от националния ни тим на 50-те и 60-те години на предишния век Пейо Пърлев. От 1953 до 1956 година тя е републиканска шампионка на България и след това става учител във ВИФ. Натрупаният спортен опит и усвоените научни знания й разрешават по-късно да покаже своя неоспорим гений и като народен треньор. Златка Пърлева извежда българския народен отбор на няколко международни шампионати, като през 1981 година те печелят златен орден в Мюнхен. Освен в България тя работи в Канада, Малайзия, Испания, Полша, Норвегия, Гърция, Съединени американски щати и други За огромния ѝ принос към художествената гимнастика е награждавана с голям брой ордени и медали, а гимнастичките ѝ свидетелстват за отдадеността ѝ към специалността.
" Златка Пърлева беше човек, който гореше в работата си – показва Надя Калоянова. - Тя в действителност се грижеше като майка за нас. Нямаше различен треньор, който толкоз да се бе отдал на работата си. През цялото време ни направляваше и го правеше с обич. Всичко дължа на нея. Аз съм носителка на купата на Интервизията за девойки от 1980 година Отделно съм 5 година републиканска шампионка на България и съм била 8 година в националния тим. Тя мотивираше гимнастичките от ансамбъла по забавен метод. Например те трябваше да играят повече съчетания и да останат до по-късно, а родителите им към този момент са пристигнали да ги видят и тя им споделяше:
" Хайде, изиграйте едно съчетание за майка ви ",
или: " Хайде да покажем какъв брой сте напреднали ". Тези спомагателни натоварвания постоянно се обосноваваха с това, че ние доста добре играем, само че можем още по-добре. Такъв беше методът й на работа. Когато видеше, че някоя от нас е смутена, ще пристигна, ще те прегърне, ще поговори с теб, ще те успокои. Винаги искаше да сме отличнички в учебно заведение и това се базираше на това, че ние сме доста умни. Междувременно беше доста строга. Работехме доста крепко, само че все едно не го усещахме. Тя ни мотивираше, като ни споделяше, че в този момент би трябвало да представим България и всички доста ще ни се радват. Тя в действителност ни обичаше доста. "
Златка Пърлева постоянно имала друг метод към гимнастичките и успявала да ги накара да дадат най-хубавото от себе си.
" Благодарение на нея е направена залата по художествена гимнастика на " Славия " – спомня си Калоянова. – Когато пристигнали инженерите и строителите и я попитали какъв брой би трябвало да е висока залата, тя не знаела. Сега да вземем за пример 12 или 14 метра е минимумът, само че тогава не е имало сходно нещо. Затова тя извикала Красимира Филипова и я помолила да хвърли обръча нагоре, с цел да преценяват какъв брой висока да я създадат. Спомням си и за килима в залата. Единственият килим, който имахме, беше доста хубав с орнаменти в профил. За да го имаме, тя отишла във фабриката в Сливен и го поискала, само че те й отказали, тъй като не можело да има такива неща в профил, а да е линия.
Обаче го създали, тъй като тя им споделила: " Българският отбор ще играе с него и той би трябвало да се равнява по квадрата в залата с тези орнаменти ". Такава беше тя. Дори един път бяхме на шампионат във Велико Търново и тогава
Златка Пърлева откри, че аз мога да играя на надпреварата,
само че нямах комбиниране с обръч. Едната от гимнастичките обаче ми направи комбиниране в деня преди надпреварата и го изиграх. Мисля, че станах четвърта.
Но тогава нямаше такива правила. Тя беше една от съдийките. По-късно я махнаха от поста треньор на националния тим и това беше огромна изненада и за самата нея. Тя остана треньор и правеше спартакиадите по стадионите. Това беше необикновено преживяване, тъй като Златка измисляше изключителна хореография. Имаше въображение и гений. Тя ни въодушевяваше да играем. "
Въпреки че я смъкват от този пост, именитата треньорка
дала скъпи препоръки на заместничката си Нешка
Робева. " Аз прекомерно късно влязох в гимнастиката, по тази причина не помня Златка Пърлева като състезателка, само че всички споделяха, че е имала прелестни, красиви ръце – споделя Робева пред " 24 часа – 168 истории ". - Освен това всички състезателки на " Славия ", минавайки през нейната школа, се отличаваха точно с това - с доста красивите ръце. Надявам се хората да се досетят какво имам поради. Когато започнах да играя самостоятелно, тя беше треньор на Красимира Филипова, моя съперничка и съотборничка. Беше ми забавно по какъв начин води тренировките, какво прави. По-късно тя оглави ансамбъла. Тогава се изяви като огромен треньор. Двете си съперничехме години наред и най-после назначиха мен за старши треньор на националния тим, тъй като се вкара конкурс и тя се отхвърли. Аз я изместих, само че по-късно тя пристигна и видя ансамбъла, който съм направила. Похвали композициите и ми даде няколко доста скъпи съвета. Даже се учудвам по какъв начин тази жена, която не беше учила хореография, беше измислила тези неща. Съветите, които ми даде, съм ги прилагала и ги преподавах и на девойките, които ни заместиха.
Златка беше много емоционална
Когато сме били дружно на лагер, тя вика, ръкомаха, демонстрира, а пристигна ли време да изпипа нещата и да има самообладание, това не беше за нейния характер. Тя беше създател. Няма да не помни едно нейно изявление. Те упражнявали с ансамбъла и работели, работели - толкоз доста, че колабирали, само че с нова мощ заскачали още веднъж.
Когато към този момент бяхме в пенсия и се срещахме, аз се въздържах да давам препоръки, само че Златка не. Тя постоянно споделяше това, което й харесва, и това, което не й харесва. Винаги я слушах деликатно и отчитах какъв брой правилен взор имаше върху нещата. Тя беше огромен треньор;
при нея нямаше спортна завист
За мен беше образец. "
Бившата гимнастичка Красимира Филипова също показва, че Пърлева е била извънредно отдадена на работата си и постоянно била в залата. " Тя по този начин и си отиде – споделя Филипова пред " 24 часа – 168 истории ". - Основната й тематика беше художествената гимнастика. Аз първо бях при Жулиета Шишманова, само че по-късно през 1961 година някъде пристигна Златка Пърлева. Стадионът още се строеше, припомням си, че всички групи деца разчиствахме камъни там. Тя ходеше с една дълга плитка до кръста. В началото бяхме в дребни, неуместни, студени зали. След това
залата ни беше под козирката на стадиона
Тя умееше да бъде забавна и да ни увлича в нещата, които прави. Никога не ми е било скучно да отида там и да извършвам всичко. Тя имаше много високи условия. Не беше строга, Жулиета беше в пъти по-строга, само че имаше условия, които поднасяше по друг метод. Докато тя беше мой треньор, съм печелила две републикански трофеи и доста други награди. След това, когато станах част от националния тим,
отново бях нейна възпитаничка
и бяхме дружно на международното състезание в Копенхаген. След съревнование постоянно първо ме окуражаваше и по-късно ми споделяше, че съм сбъркала някъде. Например: " Много добре игра, само че тук направи неточност ". Забележките й постоянно бяха по този метод. Първо поощряваше, а по-късно обръщаше внимание на казуса. И за колежките си беше доста забавна. Тя постоянно беше център на внимание. Много обществена беше. Позитивна и дейна във всичко. Например подлагаше на критика правилника на федерацията. Веднъж пътувахме от София до Бургас за шампионата на Жулиета Шишманова и през целия път не спря да приказва какво би трябвало да се поправя в него. Тя беше човек на идеята гимнастика. "
Легендарната треньорка била отдадена не само на възпитаничките си, но и на всички хора,
които същински й се възхищавали. Благодарение на това Снежана Пейковска, която е фен на художествената гимнастика, съумява да се запознае със Златка Пърлева и двете да станат приятелки.
" През 1980 година, откакто гимнастичките станаха европейски шампионки, аз писах до федерацията и те ми изпратиха адресите на състезателките и на треньорките – изяснява Пейковска пред " 24 часа – 168 истории ". – Тогава написах писмо на Златка Пърлева и тя ми отговори. След това й вървях на посетители. Живееше в софийския квартал " Зона Б5 ". На втория ден ме заведе на вилата си във Витоша. Това да те допусне подобен треньор до себе си, за мен беше огромно нещо. Тя беше прелестен човек. След това отпътува за Канада, където бе дълги години, само че все пак ми изпращаше картички оттова. В тях си личеше, че я е грижа за мен, а не е просто нещо, което написа по този начин.
За последно се видяхме през 2018 година,
когато се бе прибрала от Канада. Прегръщахме се мощно. "
До последния си мирис Златка Пърлева мислела за обичаната си художествена гимнастика. Тя е оставила дълбока диря в този изящен спорт, а евентуално в този момент някъде там в небесната зала обмисля следващата си нова хореография.
Симона Димитрова
Накарала Красимира Филипова да хвърли обръча си колкото може нагоре, с цел да преценяват строителите какъв брой метра да е висока залата им
Обичала възпитаничките си и постоянно подхождала по специфичен метод към тях
" Как казваш довиждане на индивида, на който дължиш всичко, с изключение на появяването си на този свят? Очите и душата ми плачат, сърцето ми е разрушено на хиляди части, а в мислите ми се редят безчет фрази, мемоари, усеща, страсти. Мисля си, че без нея доста от нас просто нямаше да са хората, които всички познавате, или най-малко аз. Другарката Златка Пърлева беше моят треньор, моят родител, моята опора в дни на разочарования, подозрения и терзания. Моят образец да си предан безусловно на обичаните си хора, фамилията и специалността, която си избрал и обожаваш. Тя повярва, че от супергъвкавото, нисичко и закръглено момиченце може да стане доста добра гимнастичка, която да радва света с красива игра и да въодушевява други гении и фенове. Винаги се
пробвах да съм треньор и човек като нея,
само че тъй като никой не може да приближи нейната сила, креативност, разсъдък и отдаденост, мисля, че съумях да бъда най-малко положително копие. За мен тя беше Вселена. Светлина по пътя й. Нека Бог се грижи за нея, тя го е заслужила милион пъти. "
Така прочувствено пред " 24 часа – 168 истории " някогашната гимнастичка Надя Калоянова изяснява по какъв начин приема новината за гибелта на именитата треньорка по художествена гимнастика Златка Пърлева. Тя е умряла на 90-годишна възраст и до последните си дни е мислила за обичания си спорт. Златка бе брачна половинка на един от огромните волейболисти от националния ни тим на 50-те и 60-те години на предишния век Пейо Пърлев. От 1953 до 1956 година тя е републиканска шампионка на България и след това става учител във ВИФ. Натрупаният спортен опит и усвоените научни знания й разрешават по-късно да покаже своя неоспорим гений и като народен треньор. Златка Пърлева извежда българския народен отбор на няколко международни шампионати, като през 1981 година те печелят златен орден в Мюнхен. Освен в България тя работи в Канада, Малайзия, Испания, Полша, Норвегия, Гърция, Съединени американски щати и други За огромния ѝ принос към художествената гимнастика е награждавана с голям брой ордени и медали, а гимнастичките ѝ свидетелстват за отдадеността ѝ към специалността.
" Златка Пърлева беше човек, който гореше в работата си – показва Надя Калоянова. - Тя в действителност се грижеше като майка за нас. Нямаше различен треньор, който толкоз да се бе отдал на работата си. През цялото време ни направляваше и го правеше с обич. Всичко дължа на нея. Аз съм носителка на купата на Интервизията за девойки от 1980 година Отделно съм 5 година републиканска шампионка на България и съм била 8 година в националния тим. Тя мотивираше гимнастичките от ансамбъла по забавен метод. Например те трябваше да играят повече съчетания и да останат до по-късно, а родителите им към този момент са пристигнали да ги видят и тя им споделяше:
" Хайде, изиграйте едно съчетание за майка ви ",
или: " Хайде да покажем какъв брой сте напреднали ". Тези спомагателни натоварвания постоянно се обосноваваха с това, че ние доста добре играем, само че можем още по-добре. Такъв беше методът й на работа. Когато видеше, че някоя от нас е смутена, ще пристигна, ще те прегърне, ще поговори с теб, ще те успокои. Винаги искаше да сме отличнички в учебно заведение и това се базираше на това, че ние сме доста умни. Междувременно беше доста строга. Работехме доста крепко, само че все едно не го усещахме. Тя ни мотивираше, като ни споделяше, че в този момент би трябвало да представим България и всички доста ще ни се радват. Тя в действителност ни обичаше доста. "
Златка Пърлева постоянно имала друг метод към гимнастичките и успявала да ги накара да дадат най-хубавото от себе си.
" Благодарение на нея е направена залата по художествена гимнастика на " Славия " – спомня си Калоянова. – Когато пристигнали инженерите и строителите и я попитали какъв брой би трябвало да е висока залата, тя не знаела. Сега да вземем за пример 12 или 14 метра е минимумът, само че тогава не е имало сходно нещо. Затова тя извикала Красимира Филипова и я помолила да хвърли обръча нагоре, с цел да преценяват какъв брой висока да я създадат. Спомням си и за килима в залата. Единственият килим, който имахме, беше доста хубав с орнаменти в профил. За да го имаме, тя отишла във фабриката в Сливен и го поискала, само че те й отказали, тъй като не можело да има такива неща в профил, а да е линия.
Обаче го създали, тъй като тя им споделила: " Българският отбор ще играе с него и той би трябвало да се равнява по квадрата в залата с тези орнаменти ". Такава беше тя. Дори един път бяхме на шампионат във Велико Търново и тогава
Златка Пърлева откри, че аз мога да играя на надпреварата,
само че нямах комбиниране с обръч. Едната от гимнастичките обаче ми направи комбиниране в деня преди надпреварата и го изиграх. Мисля, че станах четвърта.
Но тогава нямаше такива правила. Тя беше една от съдийките. По-късно я махнаха от поста треньор на националния тим и това беше огромна изненада и за самата нея. Тя остана треньор и правеше спартакиадите по стадионите. Това беше необикновено преживяване, тъй като Златка измисляше изключителна хореография. Имаше въображение и гений. Тя ни въодушевяваше да играем. "
Въпреки че я смъкват от този пост, именитата треньорка
дала скъпи препоръки на заместничката си Нешка
Робева. " Аз прекомерно късно влязох в гимнастиката, по тази причина не помня Златка Пърлева като състезателка, само че всички споделяха, че е имала прелестни, красиви ръце – споделя Робева пред " 24 часа – 168 истории ". - Освен това всички състезателки на " Славия ", минавайки през нейната школа, се отличаваха точно с това - с доста красивите ръце. Надявам се хората да се досетят какво имам поради. Когато започнах да играя самостоятелно, тя беше треньор на Красимира Филипова, моя съперничка и съотборничка. Беше ми забавно по какъв начин води тренировките, какво прави. По-късно тя оглави ансамбъла. Тогава се изяви като огромен треньор. Двете си съперничехме години наред и най-после назначиха мен за старши треньор на националния тим, тъй като се вкара конкурс и тя се отхвърли. Аз я изместих, само че по-късно тя пристигна и видя ансамбъла, който съм направила. Похвали композициите и ми даде няколко доста скъпи съвета. Даже се учудвам по какъв начин тази жена, която не беше учила хореография, беше измислила тези неща. Съветите, които ми даде, съм ги прилагала и ги преподавах и на девойките, които ни заместиха.
Златка беше много емоционална
Когато сме били дружно на лагер, тя вика, ръкомаха, демонстрира, а пристигна ли време да изпипа нещата и да има самообладание, това не беше за нейния характер. Тя беше създател. Няма да не помни едно нейно изявление. Те упражнявали с ансамбъла и работели, работели - толкоз доста, че колабирали, само че с нова мощ заскачали още веднъж.
Когато към този момент бяхме в пенсия и се срещахме, аз се въздържах да давам препоръки, само че Златка не. Тя постоянно споделяше това, което й харесва, и това, което не й харесва. Винаги я слушах деликатно и отчитах какъв брой правилен взор имаше върху нещата. Тя беше огромен треньор;
при нея нямаше спортна завист
За мен беше образец. "
Бившата гимнастичка Красимира Филипова също показва, че Пърлева е била извънредно отдадена на работата си и постоянно била в залата. " Тя по този начин и си отиде – споделя Филипова пред " 24 часа – 168 истории ". - Основната й тематика беше художествената гимнастика. Аз първо бях при Жулиета Шишманова, само че по-късно през 1961 година някъде пристигна Златка Пърлева. Стадионът още се строеше, припомням си, че всички групи деца разчиствахме камъни там. Тя ходеше с една дълга плитка до кръста. В началото бяхме в дребни, неуместни, студени зали. След това
залата ни беше под козирката на стадиона
Тя умееше да бъде забавна и да ни увлича в нещата, които прави. Никога не ми е било скучно да отида там и да извършвам всичко. Тя имаше много високи условия. Не беше строга, Жулиета беше в пъти по-строга, само че имаше условия, които поднасяше по друг метод. Докато тя беше мой треньор, съм печелила две републикански трофеи и доста други награди. След това, когато станах част от националния тим,
отново бях нейна възпитаничка
и бяхме дружно на международното състезание в Копенхаген. След съревнование постоянно първо ме окуражаваше и по-късно ми споделяше, че съм сбъркала някъде. Например: " Много добре игра, само че тук направи неточност ". Забележките й постоянно бяха по този метод. Първо поощряваше, а по-късно обръщаше внимание на казуса. И за колежките си беше доста забавна. Тя постоянно беше център на внимание. Много обществена беше. Позитивна и дейна във всичко. Например подлагаше на критика правилника на федерацията. Веднъж пътувахме от София до Бургас за шампионата на Жулиета Шишманова и през целия път не спря да приказва какво би трябвало да се поправя в него. Тя беше човек на идеята гимнастика. "
Легендарната треньорка била отдадена не само на възпитаничките си, но и на всички хора,
които същински й се възхищавали. Благодарение на това Снежана Пейковска, която е фен на художествената гимнастика, съумява да се запознае със Златка Пърлева и двете да станат приятелки.
" През 1980 година, откакто гимнастичките станаха европейски шампионки, аз писах до федерацията и те ми изпратиха адресите на състезателките и на треньорките – изяснява Пейковска пред " 24 часа – 168 истории ". – Тогава написах писмо на Златка Пърлева и тя ми отговори. След това й вървях на посетители. Живееше в софийския квартал " Зона Б5 ". На втория ден ме заведе на вилата си във Витоша. Това да те допусне подобен треньор до себе си, за мен беше огромно нещо. Тя беше прелестен човек. След това отпътува за Канада, където бе дълги години, само че все пак ми изпращаше картички оттова. В тях си личеше, че я е грижа за мен, а не е просто нещо, което написа по този начин.
За последно се видяхме през 2018 година,
когато се бе прибрала от Канада. Прегръщахме се мощно. "
До последния си мирис Златка Пърлева мислела за обичаната си художествена гимнастика. Тя е оставила дълбока диря в този изящен спорт, а евентуално в този момент някъде там в небесната зала обмисля следващата си нова хореография.
Симона Димитрова
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ